Когато те обгръща самота.
Когато тъмно ти е на душата.
Когато няма и искрица светлина.
Когато сам си на света.
Когато и в простора тъмнина е, тогава ти ела при нас.
Пътувай ти без време и пространства,
пътувай с мисълта си със душата.
Пътувай ти без свян, без срам, без страх
от себе си, от хората и от света.
Пътувай към безбрежната мечта.
И ето ти напуснал си Земята
и весело приветства те Луната.
С усмивка майчински докосва те Венера.
С заветна строгост Марс изпраща ти привет.
Безгрижно щедър Юпитер ласкателства ти праща,
а Сатурн те гледа със навъсено лице, като дете е той
мъничко, разглезено и чисто.
С бурите на чувствен океан Нептун те гали със божествена ръка.
И светлина, и радост, и усмивки изпращат ти Ураний и Плутон.
А Слънцето закачливо се смее, и всеки негов лъч затопля ти сърцето.
В любов превръща всяка мъничка сълза.
Светлина нахлува в твоята душа.
И отговорност, която кара те да бъдеш ти, която задължава те да продължиш.
И ето взел от Слънцето искрици топлина продължава твоя път към вечността.
Но, спри до тук и помисли! Готов ли си да продължиш?
И ако имаш вяра ти във вечността тогава тръгвай със отворена душа!
Пътуваш ти оставяйки след себе си планети след планети.
Пътуваш ти а космоса дарява те с енергия, която сякаш
вплита се във всяко атомче от теб.
И здраве дава тя, и хармония със пълни шепи и красота- неземна красота,
която те стъписва и обърква.Неосъзнати спомени нахлуват в твоята душа,
спомени за минали далечни времена и чувстваш се така спокоен и щастлив.
Скоростта на времето и миналите твой преживявания са слети във едно.
И ето няма време - часове, минути, дни и седмици, който отброяват земния ти път.
Няма го и този ден- напрегнат, интензивен и планиран до последната секунда.
Изчезнало е сякаш чувството и на тъга.
И вече знаеш- ти сам не си със теб и вечността.
И сигурност, и отговорност ти дарява тя и вярата във бъдни времена.
Пътуваш ти и музика в душата ти звучи.
Неземни тонове и багри непознати, непонятни,
но в синхрон със този ритъм ГРААЛ наречен на Земята може би.
И в миг замираш- погален ти от царствен ореол.
В покой и мир незнаен, необятен, но чувствен и дълбоко някъде познат.
И любов, любов, която връща те към земния ти път,
и светлина, която спира ти дъхът.
В дълбок поклон застиваш ти и ясен звук в сърцето ти звучи,
и вик излизащ някъде от твоята душа;
О ГОСПОДИ това си ти!
И както във ефир започват да звучат,
нежни думи, като струи светлина,
успокояващи, приятни и щастливи.
Ти вече знаеш Господ е във теб.
И неговата вяра и любов те вряща към действителността.
И ето, че го няма чувството на самота.
И свърши нашето космическо пътуване.
И пак си тук, и пак е светъл ден, но с теб са вярата и любовта.
И ако някога загубиш вяра и любов отново си добре дошъл при нас.
Но запомни!
Всичко дадено на таз Земя е с теб.
И смисъла, и твоя път, и вечността, и силата на бъдни времена.
Така че всичко туй е в теб.
Остава само да изхвърлиш ти страха
и вместо него до прегърнеш любовта.
И светъл път да очертаеш във нощта.
И всичко да дадеш за таз Земя.
И няма край, и пак ще бъдеш ти със нас.
Научил се във тъмното да бъдеш светлина.
Научил се и мълниите и бурите да побеждаваш.
Научил се пред себе си да устояваш.
Научил се живата ти да побеждаваш.
С космически привет завършва нашето пътуване.
Завръщаш се и огън във душата ти гори.
Със светлина изпълнен е простора.
С покой и мир поемаш ти по своята пътека
очертала земния ти път.
И пак си с нас.
И с ясен ведър поглед гледаш на света,
и сила имаш да пребъдеш ти във вечността.
Бъди Благословен во веки ти,
и в тъмна нощ, и в светъл ден.
Душата да е, като пролетно небе,
а мислите ти, като бистрия поток.
С разбиране да гледаш на света,
и със святост да си ти във вечността.